Feeling good.

животът ми е лятна буря
поемам дълбоко въздух, сядам на прозореца, опирам главата си на стената, до мен има един-единствен слънчев лъч, въздухът е задужаващо свеж
и мирише на зелено и щастие
слагам слушалки, в главата ми звучи саундтрак
но не кой да е, а саундтракът на моята пролет
на моята година
и преди да съм се усетила, времето е минало, трябва да се връщам в реалността
но пролетта ми е упойваща, и поемам дълбоко въздух
и смехът отеква в стаята, някъде далеч от слушалките ми, чувам го едва-едва
но се усмихвам, защото моята пролет започна
нищо, че е едва средата на януари
пролетта почва тогава, когато получа онова вдъхновение, което ме кара да извайвам живота си както поискам
и което ме кара сама да рисувам с цветовете върху празните листи, моите дни

тази пролет искам много изкуство, много шарено, много слънце и много път

birds flying high, you know how i feel
sun in the sky, you know how i feel
breeze driftin' on by, you know how i feel

it's a new dawn
it's a new day
it's a new life
for me

... and i'm feeling good.

Незабравимо

15 май. Това е Денят.
Невероятен, незабравим, уникален.
Може би не перфектен, но на кого му пука, все още прекрасен.
Защото бях с хора, ходих където си поисках и правих каквото реших, и нямаше кой да ме спре.
Дори дъждът не заваля в неподходящия момент, сякаш не искаше да ми съсипе вечерта.
Веднъж годишно градът оживява и този път аз оживях с него.
За пръв път усетих истинската атмосфера на празник. Не защото имаше концерти. Предните години бяха по-хубави (особено Carl Sentance и Don Airey <3) Празничната атмосфера идваше от факта, че имах възможност да остана там колкото си поискам, без някой да ме прибира, да ми звъни и прочие. Имах възможност да съм с хора и да ходя където си поискам с тях - я на концерт, я в някоя гора посред нощ, нищо, че е тъмно, ние сме 5, (въоръжени сме!), имаме планове и ги изпълняваме. Огънят ни горя кратко, но буйно (благодарение на спрея за самозащита и всичката папрат наоколо), после останахме само ние, мракът, звуците от пропуснатия концерт на Gipsy All Family на няколко километра, долу, в ниското, едва доловимият шум на публиката, свежият въздух, мастиленото небе с няколко звезди и една съвсем тънка луна. После внезапното вдъхновение, че можем да хванем концерта, слизането през тунела от дървета, минаването покрай изоставени и тъмни сгради (със спрей в едната ръка и фенер в другата), но ето, фойерверките. Изпуснахме го. Но нищо, ние слизахме точно когато музикантите се нареждаха на сцената, минахме през публиката и седнахме на костница, където си допихме бирата и се смяхме на току-що загубения захарен памук, който отлетя нанякъде. Вечер е, но площадът е пълен, всички са навън и никой не иска да се прибира; продължихме по центъра, като не пропуснахме жената със зодиакалните камъни, а аз виждах тигровото око да изпъква измежду другите, накрая си го купих и тръгнахме, докато се наслаждавахме на дяволските рогца, които се продават. "За Хелоуин ще си купя!" обещах аз, но се съмнявам, че ще намеря. Няма значение, половината център беше пълен с дяволи. После случайното натъкване на група пичове, разказите за деня, неочакваните събития, невероятните съвпадения и откровените глупости, които ни се случваха, много смях, който не беше от бирата, после моста и пътя към автогарата, но до нея не стигнахме; само до полянката край пътя, пейката, върху която си хвърлихме чантите, тревата, на която се излегнахме, за да си доизпием бирата, хората ни зяпаха, като минаваха, но ние само им се усмихвахме. Пичът, който дойде при нас и ни попита дали сме виждали обица, защото е скъп спомен, последвалото търсене и неговите благодарности, въпреки че не я намерихме, после отново на тревата, няколко минути преди полунощ, аз се чудя защо преди не съм забелязвала колко е хубаво навън по това време! Защото не съм излизала друг път, или поне никога не съм се чувствала толкова свободна, както сега, та, няколко минути преди полунощ, на 15 май дъжд няма да завали, а ние се шегувахме как в първите секунди на 16 май ще се изсипе един хубав дъжд и след малко започва да вали, на телефона ми - 00.00, 16 май. Еуфория и прибиране вкъщи, защото това, което ни трябва, е на топло, по пътя булчинска рокля с паяк на нея, а вкъщи цяла малоумна фотосесия, последвала бродуейската версия на Рент. Излишно е да споменавам, че си легнахме почти призори и спахме 4 часа.
Наистина, отдавна не е имало чак толкова прекрасен ден. Дори карнавалът беше интересен, но всъщност цаката е да участваш, не да гледаш ^^
15 май <3

photo by Pretty-As-A-Picture

Сега?

Сега ли? Мда, сега точно искам да бъда на някоя поляна, или в гора, облегната на раницата си или на якето, със слушалки в ушите и небе над главата.
Искам място извън времето, без да се притеснявам, че закъснявам за училище, или че се прибирам по-късно от указания ми час, място, на което да лежа с часове и никой да не припарва до мен, да не ми звъни, да не ме закача, да не ми държи сметка за каквото и да било. Искам да усещам аромата на пролет, да виждам синьо и зелено, или пък залеза? Да, и залезът е красив, особено гледан от поляна, а досега не съм успявала да го видя на спокойствие.
Искам и да стоя докато се стъмни, докато няма да има значение дали съм с отворени очи, и само да слушам, да мисля, да усещам.
По някое време ще заспя и знам, че ще бъда изцяло спокойна.
После ще се събудя от слънчевите лъчи.
И ще се чувствам сто пъти по-добре, и ще се радвам, и ще бъда спокойна.
Защото в момента искам точно това, нищо че е невъзможно.

Април

Тоя април беше баси и прекрасният (: Пълна противоположност на предния април.
Има толкова много неща, които искам да кажа, дори да изкрещя, толкова много случки, емоции, събития, повечето неочаквани, говори ми се, вече чак се задушавам от мълчанието, но не мога да го кажа. И няма на кого. Знам, че ще дойде моментът, в който ще го направя, но сега.. сега просто ще се насладя на всичко (: Светът може да бъде изключително красив.
А май ще е... май ще е най-събитийния месец досега (: Очертава се пълна лудница и ще има от всичко по много.. от всичко, за което мога да се сетя.
Ще има и неща, за които никога не бих се сетила. Просто го знам.
А сега просто знам, че ми предстоят невероятни месеци. Аааааа (:
В събота съм на китара, в неделя съм на поляна, другата седмица - каквото ми хрумне ^^ Но няма да се спра. И няма да стоя вкъщи. Ще има много, много живот ^^
Под всякакви форми.
И ще направя неща, които може би никой не е правил.
О, да. Нямам търпение ^^

април = (:

!!!

photo by xshadyblues13x

Лудница.

Уау.
Китара, готини мелодии, оставане до късно след училище с най-неочакваните хора, театър по никое време, литературни анализи, интересни събития, планове за нощни разходки из необичайни места, органична химия, хармонично трептене, преследвачи, луди наематели, спрейове за самозащита, полиция, топка в стомаха, 24 февруари, Едмон Дантес, френско съчинение, Пратчет на английски, контролни, конкурси, награди, билети, немски тираджии, кучета, таралежи, етика, канибали, Германия, стоене до късно през нощта, влюбени момчета, хороскопи, бира, замък, дъжд, почти изпуснат автобус, подаръци, струни, планове, лудница.
Животът ми е интересен.

I need sunshine.

Най-вече в изкуството.
Да, омръзна ми през пролетта да гледам само тъжни меланхолични черно-бели снимки. Фотографията не е изкуство само от естетическа гледна точка - тя изразява чувства, настроения, преживявания, желания. И когато видя, че в девиантАРТ е пълно с мрачни снимки, които са качени в последните 8 часа, ми се губи цялото желание да разглеждам.
И не само това. Винаги когато видя някоя хубава ярка цветна снимка, настроението ми се подобрява поне малко. През пролетта трябва да има точно такива снимки. Дори да са по-меланхолични, важно е да има цвят. Защото без цвят, няма и настроение. Колкото и да са красиви черно-белите снимки, не е сега моментът за тях. Поне не трябва да бъдат чак толкова много. Защото става прекалено еднообразно.
И така де, защо хората обичат изкуството? (това доста често е безсмислен въпрос, но..) Не само, защото е красиво. Може би защото ги докосва по някакъв начин? Влияе им? И когато цялата тази меланхолия от творбата се предаде върху хората, те решават, че ще е добра идея да си пуснат и някоя тъжна песен. И то какво става? Да, може би преувеличавам. Не при всички е така. Но личният опит ме кара в момента да смятам така.
Затова имам нужда от цвят. Имам нужда от повече светлина, енергия, слънце, зеленина, цветя, сапунени балончета, маргаритки, глухарчета. От пролет във всичките нейни аспекти. Най-вече в изкуството. Защото то е от онези малки неща, които ме карат да се усмихвам и да се радвам на това, което имам. Вдъхновяват ме, дават ми стимул. Положителна емоция. И особено сега имам нужда точно от тази енергия, която ми носи изкуството.
И след като зимата свърши и определено има какво да се снима - защо не се сдобием с малко щастие, дори да е под формата на фотография?

Like an old story.

Имам чувството, че част от февруари се повтаря.
Вече от 19 дни животът ми е тотално преобърнат, без да се е случвало нещо конкретно. Просто цветовете от тъмни и бледи, станаха ярки и светли. Не че се опитвам да си обясня тази промяна, но тя определено се отразява върху живота ми. Много настоятелно.
А сега февруарската история се повтаря. Или по-скоро събитията от 23 и 24 февруари. Повтарят се със 100-процентова точност, което е... озадачаващо.
И се чудя дали това в действителност е ярката светлина в дъното на тунела, или е просто поредният влак, който идва да ме премаже.
Ще разбера.

I'm not dead, just floating.
I'm not scared, just changing.

Всичко вървеше толкова спокойно и безсъбитийно, че имах чувството, че трябва да се случи нещо голямо, за да има някакви събития занапред. Само дето това голямо събитие се оказа просто събуждане. В съвсем буквалния смисъл. Легнах си и с това приключи досегашният ми живот. После се събудих съвсем променена.
Такава промяна би трябвало да ме обърка. Но не. Ни най-малко.
Съдбата изведнъж започна да ми предлага много неща. И да ми поднася тези предложения в изцяло словесна форма. Трябва да съм малоумна, за да не се възползвам.
Затова и напоследък дневниците ми се превърнаха от сбито описание на деня, в няколко абзаца разказване на всичките събития.
А аз понякога имам чувството, че не мога да дишам. Не мога да си поема въздух от цялата тази емоция, която напира. Искам да изкрещя, но не го правя, затова тичам колкото ми държат краката. Прекалено много ентусиазъм, прекалено много случки, които мозъкът ми не може да смели веднага. Понякога просто имам чувството, че не мога да повярвам на това, което се случва. И изведнъж ставам много неадекватна. А успокояването трае часове.
Не било толкова трудно човек да повярва в промяната. Просто трябва нещо, което да даде начален тласък на всичко.

Madness.

Чувството е същото като в онези филми, в които накрая се случват безброй неща, които променят хода на събитията. Напрежението е налице, ентусиазмът, свитият на топка стомах. Във всеки един момент имам чувството, че ще се случи нещо голямо. И след минути/часове, то се случва. Животът ми прилича на някаква смесица от последните дни на февруари и тези от края на миналогодишния март, когато планирах няколкото бягства. И ако трябва да съм честна, този път плановете даже надхвърлят границите на разума, които тогава си поставях. Малко по-смели са, отколкото си мислех. Но ако си струва, а то си струва, по дяволите, ще се пусна по течението, без да мисля.
Все пак винаги има брегове отстрани.

photo by junest.

We are pirates!

Не бяхме ходили на строежа от лятото.
А строежът е в една гора. До квартала ми. Изоставен от години - и от години там се събират всякакви компании. Има 3 етажа, мазе и от онези готините тавани, дето до тях се стига със стълби и са точно под покрива.
И така, имаме си строеж. Да ви кажа ли какво друго си имаме? Китари. Соня и Кърт.
Имаме си и дъжд. От онези, пролетните, които ту валят, ту спират, слънцето се показва, колкото да стопли 2 чифта замръзнали ръце, а после дъждъж пак завалява.
Имаме готини акорди, имаме и `Карибски пирати`, любимата мелодия. И три перца.
Имаме музика.
Също и фотография.
Четири часа свирене и правене на снимки, разговори и смях.
Ние имаме всичко това.
Нали, Ив?

photo by musicandphotography.

He's a pirate!

Бяхме 9 човека.
От юни не сме били така.

Mais si tu suis mes doutes et mes voyages,
Compagnon fidèle mais pas trop sage,
I love you, I love you... ^^

От събота до вторник. Разговор. (:
Изясниха ми се много неща, получих ясна представа накъде да поема и дали досега съм взимала правилното решение.
Имаше много музика, книги, шум, тишина, пирати от китарата ми, много снимки, аха, най-сетне пролет, най-сетне имам какво да снимам, защото се съживява (: и филми, откога не съм гледала доброволно толкова филмии.

Si tu comprends mes reves et mes délires,
Ces instants de vie que je respire,
I love you, I love you...

И по средата на всичко това, Троян, вярно, за малко, но пък беше хубаво (:
Хубави три дена.

А пък той е пират ^^

photo by Elundril

Утре..

Отивам на село. Пролетно време там е яко, пък и отдавна не съм ходила. Искам да поснимам и да посвиря, да почета книга и да се позанимавам с химия малко извънучилищно. После ще имам много пролетни снимки, доста добре научена мелодия от Карибски пирати, прочетена книга и стабилни знания ^^ Не е ли яко, а? хD
Пък и ще си видя котето (което явно временно ще спре да съсипва живота на съседите) и ще му се радвам.
Ще боядисвам яйца в събота и това ще е третото ми боядисване за тоя Великден хD
И се оказва, че в неделя съм в Троян, по незнайни причини. Но пък се радвааам! ^^
А баща ми спомена нещо за Стара Загора, ама не смея да се надявам. Но каквото и да е, тая ваканция определено ще е яка. (:

photo by estellamestella.

И отново.. (:

Днес се случиха най-малко 5 неща, които ускориха пулса ми (:
По-хубав ден не можеше да се очаква.

Явно всичко това просто ме е чакало, заедно с пролетта ^^

А днес се навършва 1 година от онзи невероятен софийски ден <3

photo by libelle

Зелено, чай и гръмотевици

Един ден до април.
Честно казано, радвам се, че месецът свършва. Не само, защото излизаме във ваканция, ами.. като цяло не беше това, което трябваше да бъде. Но ще се постарая април да е точно това ^^
Преобърнах част от живота си напоследък. Смених си музиката (така или иначе повече поп не ми се слуша) и прослушах Флорънс, Патрик Улф, малко Колдплей и реших, че ще се готвя за концерти, затова добавих и хард. Тъй като тази година ми предстои да видя 10 големи групи на живо (от които само една съм виждала и преди), няма да е излишно и да ги послушам ^^ Та, другата промяна е, че отново прописах. Знам, че ще е за кратко (или поне докато има конкурси, в които искам да участвам), но тези дни написах съответно втория и третия си разказ. Почнах да си създавам списъци и да подчертавам със зелено целите си почти всеки ден, което е необичайно. Отново имам време за четене, филми, есета, дори домашни и учене, както и фотография, която пък доста време ми липсваше, най-вече заради зимата. Особено паметна беше фотосесията за конкурса, който така и не спечелихме, но пък обикалянето по горите беше незабравимо и доста непредвидено. Но велико ^^
А вчера беше невероятно. Нищо особено не се случи, бях си вкъщи, след като си взех бележка от лекарката, но установих, че четенето на терасата е адски приятно. До блока има няколко разцъфнали дървета и ароматът отива право в нашата тераса ^^
А навън гърми (: Явно ще прекарам още един следобед на терасата, този път с яко Флорънс от слушалката и с шума на бурята ^^

photo by petitescargot.

Пролет..

Второто ново начало, четвърти подред блог. (:
И нямаше как да не отбележа започването на пролетта с някаква промяна. Защото поне при мен, това не е просто смяна на сезоните. Особено пролетта се превърна от най-малко харесван месец в любим (за разлика от зимата, която преди беше фаворит, а сега е на последно място), пък и блогът ми имаше нужда не просто от промяна, а от цялостно заличаване. Обръщам гръб на глупостите, които съм писала там, а хубавите неща ще си ги оставя за спомен (:
И за пръв път от доста време се чувствам добре. И, да, мисля си, че е заради пролетта. И заради плановете, които имам за ваканцията и за юни, юли и август, това лято ще бъде най-великото, убедена съм! (:
Затова честит ми нов блог (в който ще си спестя глупостите, доколкото е възможно) и ще се постарая да пиша по-често в него ^^

photo by MoscaDeMantequilla.