Сега?

Сега ли? Мда, сега точно искам да бъда на някоя поляна, или в гора, облегната на раницата си или на якето, със слушалки в ушите и небе над главата.
Искам място извън времето, без да се притеснявам, че закъснявам за училище, или че се прибирам по-късно от указания ми час, място, на което да лежа с часове и никой да не припарва до мен, да не ми звъни, да не ме закача, да не ми държи сметка за каквото и да било. Искам да усещам аромата на пролет, да виждам синьо и зелено, или пък залеза? Да, и залезът е красив, особено гледан от поляна, а досега не съм успявала да го видя на спокойствие.
Искам и да стоя докато се стъмни, докато няма да има значение дали съм с отворени очи, и само да слушам, да мисля, да усещам.
По някое време ще заспя и знам, че ще бъда изцяло спокойна.
После ще се събудя от слънчевите лъчи.
И ще се чувствам сто пъти по-добре, и ще се радвам, и ще бъда спокойна.
Защото в момента искам точно това, нищо че е невъзможно.