The photoshoot!... almost.

Е, днес не се случи нищо неочаквано, въпреки прогнозите и желанията. Освен редовните промени - отлагане на фотосесията. Всъщност реших, че не ми се снима в дъжда, а после - че искам да огледам дали мястото е подходящо.

И открих нещо по-красиво от очакваното.

Беше точно както го исках. Аз, сама, но вдъхновена, вятърът, фотоапаратът, макар и с умираща батерия, случайните минувачи, които не ми избягаха от кадъра, лекият дъжд, който обаче не стигаше до мен, а само капеше по листата, листопадът накрая, който макар и да траеше само минута, успя да ме засипе с листа и... да. (: Спонтанно, но яко и необходимо.
А после - няколко кадъра в нашата гора, до езерото (всъщност е блато, но нека не развалям чувството.)

Утре си остава планът за гарата.
А истинската фотосесия - в неделя. Тогава ще имам и слънце. (:

Защото това е нещото, което ме кара да се чувствам жива в момента.

photo by me.

Oblivion.

Четвъртък - фотосесия в гората.
Петък - фотосесия на гарата.
Събота и неделя - Дряново.
А нататък - както дойде (:

Мисля, че започвам да връщам изкуството в живота си. И съвсем скоро ще вляза в кондиция. Изкуство = спасение. Защото хаосът в момента е твърде огромен, а аз просто си се рея в пространството и не забелязвам нищо около мен. Ще спра да върша нещата механично само когато се появи нещо забележително, а аз мисля да се хвана за спасителната сламка, която е фотографията. И есента. И китарните акорди, които свиря в неделя следобед.

Искам да се случи нещо неочаквано.

Ако тръгна да приказвам какво става с мен, няма да се получи нищо красиво, така че ще спра дотук. Трябва ми съвсем малко, за да почувствам пак онова августовско щастие. Дано се появи скоро.
Все пак, есен е, а тя винаги, винаги ме изненадва. И този път ще е приятно.

Въпрос на време.

photo by Alshain4.

Безтегловност.

Пълен хаос.
...
Обичам хаоса.
Изпитвам някаква налудничава привързаност към места и случки, които не би трябвало да ме радват или да са от някакво значение. Но това е защото съм се пуснала по течението и не се интересувам от нищо друго, освен какво е вероятно да стане утре. Но дори и това рядко ми прави впечатление. Правя всичко на магия, засега се получава, въпросът е докога.
Не виждам есента. Защото е прекалено хладна и мрачна, за да бъде Есен. Не говоря само за температурата, нито за дъждовете. И лятото имаше дъждове, но бяха прекрасни и вдъхновяващи. А тези са прибързани. Нежелани. Те са дъждове, които пречат на красотата на есента.
Моята есен е някъде там, под мокрите листа, локвите и калта. Някъде навътре, много навътре, и чака да се покаже. И да ме вдъхновява. Да ме накара да виждам цветно.

...

Хаос.

Имам поне 5-6 проекта, които искам да осъществя. Още този месец. Но ми липсва есенният октомври. И събирането на листа в различни цветове, фотографията, литературата, макар и не толкова много напоследък, китарата и най-вече - чувството, че предстои нещо. Но да. Октомври е непредвидим.
Хайде, изненадай ме.

...

А в София беше есенно.

photo by Bomb-Creator.

Les jeux d'octobre.

Cap ou pas cap?

Toujours cap, естествено. Понеже обещах днес да казвам `да` на всичко.
И съм убедена, че тази есен няма нужда от сценарий (:
So, welcome, October (:
You'll be wonderful.

Avec les yeux fixés sur mon rêve
À la fin du jour mes doutes s'achèvent
Avec mon coeur plein de lumière
On peut revenir en arrière. (:

photo by vanilla-tapes.

Some piece of luck.

На пръв поглед един съвсем обикновен ден.
Ставаш рано, бързаш, тъпчеш си чантата с какви ли не учебници и тетрадки, гледаш да не забравиш нещо, вършиш по сто неща едновременно, за да не закъснееш... Не ти остава време дори за чай... и излизаш. А в училище все същото - спи ти се, а учителите си мислят, че си много подготвен по предмета им.
Рядко, когато излизаш изпод топлите завивки сутрин, имаш усещането, че денят ще е различен. Правиш редовните сутрешни неща, но този път добавяш и едно допълнително.
И имаш някакво налудничаво усещане, че денят вече е различен.
Няколко часа по-късно се убеждаваш, че имаш невероятен прилив на късмет. Минаваш между капките, а в същото време ти се случват неща, които искаш откакто е почнала учебната година. (:

Да, такива неща стават при мен. Приятно е (:

И май вече почвам да контролирам посоката на събитията.
Ще бъде толкова луда, събитийна, неповторима година. Най-важната досега.
Защото аз така искам (:

photo by watermelonkisses.

Hello, autumn.

Така и не успях да пиша за прекрасния неделен поход на 19-ти, как за пореден път се убедих, че съм най-щастлива в планината и как се чувствах (и бях) далеч.

'Cause time flies.

Този месец е една противоречива смесица от емоции. Целият септември е една голяма емоция. В един момент нямам време, в следващия се чудя какво да го правя, имам адското чувство, че са минали векове от края на ваканцията и се плаша, после осъзнавам, че са десетина дни, но толкова събитийни десет дни и в същото време, някак празни. По един особен начин. Липсва едно малко парченце от огромния шарен пъзел.
Имам толкова много планове, че не знам кой да изпълня първо и докато се чудя, времето е отминало. И идва ред на следващия.
Опитвам се да се вкопча във всяка една възможност, във всяка една надежда, да следвам определена идея. Непрекъснато си поставям цели. И животът ме изненадва.
Съботни вечери. Чай рано сутрин. Зазоряване. Английска литература.
Есенната меланхолия е неизбежна. Но съм сигурна, че има нещо красиво в нея.

Понякога светът е прекалено хубав.
А понякога имам нужда просто от още малко време.
Но то лети.

Искам да спра стрелките му.

photo by alejka.