Показват се публикациите с етикет sun. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет sun. Показване на всички публикации

вторник, 18 януари 2011 г.

Feeling good.


животът ми е лятна буря
поемам дълбоко въздух, сядам на прозореца, опирам главата си на стената, до мен има един-единствен слънчев лъч, въздухът е задужаващо свеж
и мирише на зелено и щастие
слагам слушалки, в главата ми звучи саундтрак
но не кой да е, а саундтракът на моята пролет
на моята година
и преди да съм се усетила, времето е минало, трябва да се връщам в реалността
но пролетта ми е упойваща, и поемам дълбоко въздух
и смехът отеква в стаята, някъде далеч от слушалките ми, чувам го едва-едва
но се усмихвам, защото моята пролет започна
нищо, че е едва средата на януари
пролетта почва тогава, когато получа онова вдъхновение, което ме кара да извайвам живота си както поискам
и което ме кара сама да рисувам с цветовете върху празните листи, моите дни

тази пролет искам много изкуство, много шарено, много слънце и много път

birds flying high, you know how i feel
sun in the sky, you know how i feel
breeze driftin' on by, you know how i feel

it's a new dawn
it's a new day
it's a new life
for me

... and i'm feeling good.



вторник, 31 август 2010 г.

Road trippin'


Рила и Витоша (:
Мусала, Мальовица, Черни връх.
Може би не бива да започвам така, но ето, ще го кажа - това беше най-страхотното ми пътуване тази година.
Това беше пътуването, което очаквах с любопитство - защото е нещо ново.
Първото ми ходене в планина. Първото ми изкачване на връх - Мусала. Първият ми поход. Първото ми качване на лифт - и кабинков, и седалков. Първото ми спане на двуетажно легло, естествено - на втория етаж (:
И отново имах много фотография.
Имах много красота.
И зелено.
И топло кафе. Билков чай.
Леденостудена, кристална вода.
И непостижимо щастие. Спокойствие. Лекота.
Обожавам всяка секунда от това пътуване, дори моментите, в които бях изтощена до припадък, с пареща болка във всичките мускули и куцаща, едва изкачваща последните метри на някой от върховете. Обожавам леженето на полянките, краткотрайните (или не толкова) почивки, храната, която там изглежда дори по-вкусна. Обожавам и гледките от върховете.
Вечерта с китарата (:
Ментата със спрайт.
Хармониката. Песните.
Смехът. Ох, смехът. <3
И невероятно силното желание да не свалям усмивката от лицето си.
Защото почувствах същото като миналата година в Румъния - друг свят, друг живот, друго настояще, само там, далеч, на много километри, с други хора, нещо съвсем различно, за пръв път преживяно. Забравих всичко останало. И не изпитвах носталгия. Бих обикаляла цял месец.
И съм щастлива.

(:

Let's go get lost,
Let's go get lost (:

photo by me. от автобуса.

Пясък и вълни


11 невероятни дни (:
Успях да преживея там всичко, което исках да ми се случи; пътувах до Варна и Слънчев бряг, и на двете места беше велико, сдобих се с всичко, с което исках да се сдобия, най-вече от емоционална гледна точка и съм щастлива. Знам, че получих всичко, което исках. Затова и не съжалявах, като си тръгвах.
Преживях и втората си фотосесия. На плажа. Така, както я исках. И мисля, че се получи добре.
Имах си и фар. Морски. Който после се оказа бункер на военните. ;D Но идеята, че е бил фар е къде-къде по-интересна.
Имах Пичове.
И нощни обикаляния на града.
И прекрасни вечери на тераската, с джин и тоник, праскова и небе.
И звездопад. Нощ на плажа. Къпане в тъмното.
Много пясък и вълни.
Много фотография. Моята любов.
И никакво разочарование.
И намерих Моето морско място.

But I feel a change coming on
Rolling out of the blue like a storm
And it's bending your will like a willow tree twisting
Trying to regain its form (:

photo by me.

понеделник, 30 август 2010 г.

Somewhere only we know


Най-добрият месец от годината досега.

Road trippin' with my two favorite allies
Fully loaded we got snacks and supplies
It's time to leave this town
It's time to steal away
Let's go get lost
Anywhere in the U.S.A.

Това, което искам да споделя, определено не може да се побере в един пост, така че..
Утре ще бъда описателна.
И ще бъде много, много ползотворен ден.

photo by Holunder.

петък, 6 август 2010 г.

Permanent s u m m e r .


Едно такова топло и приятно чувство в стомаха, не, то няма нищо общо с жегата, по-скоро е някаква душевна топлина, някакво вътрешно усещане за лято, има го и през нощта, в три часа, и в два следобед, и усещам морето между пръстите си, само четири дни остават, а Бургас беше прекрасен, прекрасен, прекрасен, тъмните му улици в два през нощта, лекия вятър, докато се разхождаш в морската, пясъкът сутрин в девет, преди да скочиш в морето, и много влакове и автобуси, много път, много живот, от всичко по много, и още, о, това е само началото, защото това лято ще имам много изкуство, морски вълни, бяло и слънчеви лъчи, ще ги имам в ръцете си и в косите си, и няма да ги пусна, те ще останат още седмици и месеци, ще усещам вкуса им, и ще запомня всичко, ще го помня така, сякаш се е случило току-що, и ще ме топли, защото лятото може да бъде вечно, а моето лято - то никога няма да свърши, поне докато все още имам това топло чувство в стомаха.

photo by andreapun.

събота, 3 юли 2010 г.

Where are my words?


Не съм сигурна колко точно време ще ми бъде необходимо да се възстановя след тези събития.
Може би няколко дена, седмица.
Защото от Джулай насам (включително) преживях абсолютно всичко.
Два противоположни изблика на чувства, които избухнаха едновременно и не се уравновесиха взаимно, съществуваха си паралелно. И не съм сигурна, че мога да разкажа. Не съм сигурна, че всичко това може да се опише с думи. А дори да може, аз не мога.
И дори не знам какво да мисля и какво да чувствам.
А всъщност, има ли значение?
Единственото, което знам, е, че не исках да напускам бургаския плаж. Исках да остана там още много дълго.
Но, да, i don't belong there. За жалост.

Няма да разказвам за Джулай. Всички знаят какво е и всички могат да се досетят как съм прекарала.
Е, имаше и някои допълнения.
Но съм сигурна, че още дълго време ще го сънувам.

photo by me.

петък, 30 април 2010 г.

Април


Тоя април беше баси и прекрасният (: Пълна противоположност на предния април.
Има толкова много неща, които искам да кажа, дори да изкрещя, толкова много случки, емоции, събития, повечето неочаквани, говори ми се, вече чак се задушавам от мълчанието, но не мога да го кажа. И няма на кого. Знам, че ще дойде моментът, в който ще го направя, но сега.. сега просто ще се насладя на всичко (: Светът може да бъде изключително красив.
А май ще е... май ще е най-събитийния месец досега (: Очертава се пълна лудница и ще има от всичко по много.. от всичко, за което мога да се сетя.
Ще има и неща, за които никога не бих се сетила. Просто го знам.
А сега просто знам, че ми предстоят невероятни месеци. Аааааа (:
В събота съм на китара, в неделя съм на поляна, другата седмица - каквото ми хрумне ^^ Но няма да се спра. И няма да стоя вкъщи. Ще има много, много живот ^^
Под всякакви форми.
И ще направя неща, които може би никой не е правил.
О, да. Нямам търпение ^^

април = (:

!!!

photo by xshadyblues13x

понеделник, 19 април 2010 г.

I need sunshine.



Най-вече в изкуството.
Да, омръзна ми през пролетта да гледам само тъжни меланхолични черно-бели снимки. Фотографията не е изкуство само от естетическа гледна точка - тя изразява чувства, настроения, преживявания, желания. И когато видя, че в девиантАРТ е пълно с мрачни снимки, които са качени в последните 8 часа, ми се губи цялото желание да разглеждам.
И не само това. Винаги когато видя някоя хубава ярка цветна снимка, настроението ми се подобрява поне малко. През пролетта трябва да има точно такива снимки. Дори да са по-меланхолични, важно е да има цвят. Защото без цвят, няма и настроение. Колкото и да са красиви черно-белите снимки, не е сега моментът за тях. Поне не трябва да бъдат чак толкова много. Защото става прекалено еднообразно.
И така де, защо хората обичат изкуството? (това доста често е безсмислен въпрос, но..) Не само, защото е красиво. Може би защото ги докосва по някакъв начин? Влияе им? И когато цялата тази меланхолия от творбата се предаде върху хората, те решават, че ще е добра идея да си пуснат и някоя тъжна песен. И то какво става? Да, може би преувеличавам. Не при всички е така. Но личният опит ме кара в момента да смятам така.
Затова имам нужда от цвят. Имам нужда от повече светлина, енергия, слънце, зеленина, цветя, сапунени балончета, маргаритки, глухарчета. От пролет във всичките нейни аспекти. Най-вече в изкуството. Защото то е от онези малки неща, които ме карат да се усмихвам и да се радвам на това, което имам. Вдъхновяват ме, дават ми стимул. Положителна емоция. И особено сега имам нужда точно от тази енергия, която ми носи изкуството.
И след като зимата свърши и определено има какво да се снима - защо не се сдобием с малко щастие, дори да е под формата на фотография?

петък, 9 април 2010 г.

We are pirates!


Не бяхме ходили на строежа от лятото.
А строежът е в една гора. До квартала ми. Изоставен от години - и от години там се събират всякакви компании. Има 3 етажа, мазе и от онези готините тавани, дето до тях се стига със стълби и са точно под покрива.
И така, имаме си строеж. Да ви кажа ли какво друго си имаме? Китари. Соня и Кърт.
Имаме си и дъжд. От онези, пролетните, които ту валят, ту спират, слънцето се показва, колкото да стопли 2 чифта замръзнали ръце, а после дъждъж пак завалява.
Имаме готини акорди, имаме и `Карибски пирати`, любимата мелодия. И три перца.
Имаме музика.
Също и фотография.
Четири часа свирене и правене на снимки, разговори и смях.
Ние имаме всичко това.
Нали, Ив?

photo by musicandphotography.

вторник, 6 април 2010 г.

He's a pirate!


Бяхме 9 човека.
От юни не сме били така.

Mais si tu suis mes doutes et mes voyages,
Compagnon fidèle mais pas trop sage,
I love you, I love you
... ^^

От събота до вторник. Разговор. (:
Изясниха ми се много неща, получих ясна представа накъде да поема и дали досега съм взимала правилното решение.
Имаше много музика, книги, шум, тишина, пирати от китарата ми, много снимки, аха, най-сетне пролет, най-сетне имам какво да снимам, защото се съживява (: и филми, откога не съм гледала доброволно толкова филмии.

Si tu comprends mes reves et mes délires,
Ces instants de vie que je respire,
I love you, I love you
...

И по средата на всичко това, Троян, вярно, за малко, но пък беше хубаво (:
Хубави три дена.

А пък той е пират ^^

photo by Elundril

четвъртък, 1 април 2010 г.

Утре..


Отивам на село. Пролетно време там е яко, пък и отдавна не съм ходила. Искам да поснимам и да посвиря, да почета книга и да се позанимавам с химия малко извънучилищно. После ще имам много пролетни снимки, доста добре научена мелодия от Карибски пирати, прочетена книга и стабилни знания ^^ Не е ли яко, а? хD
Пък и ще си видя котето (което явно временно ще спре да съсипва живота на съседите) и ще му се радвам.
Ще боядисвам яйца в събота и това ще е третото ми боядисване за тоя Великден хD
И се оказва, че в неделя съм в Троян, по незнайни причини. Но пък се радвааам! ^^
А баща ми спомена нещо за Стара Загора, ама не смея да се надявам. Но каквото и да е, тая ваканция определено ще е яка. (:

photo by estellamestella.

сряда, 31 март 2010 г.

И отново.. (:


Днес се случиха най-малко 5 неща, които ускориха пулса ми (:
По-хубав ден не можеше да се очаква.

Явно всичко това просто ме е чакало, заедно с пролетта ^^

А днес се навършва 1 година от онзи невероятен софийски ден <3

photo by libelle

Зелено, чай и гръмотевици



Един ден до април.
Честно казано, радвам се, че месецът свършва. Не само, защото излизаме във ваканция, ами.. като цяло не беше това, което трябваше да бъде. Но ще се постарая април да е точно това ^^
Преобърнах част от живота си напоследък. Смених си музиката (така или иначе повече поп не ми се слуша) и прослушах Флорънс, Патрик Улф, малко Колдплей и реших, че ще се готвя за концерти, затова добавих и хард. Тъй като тази година ми предстои да видя 10 големи групи на живо (от които само една съм виждала и преди), няма да е излишно и да ги послушам ^^ Та, другата промяна е, че отново прописах. Знам, че ще е за кратко (или поне докато има конкурси, в които искам да участвам), но тези дни написах съответно втория и третия си разказ. Почнах да си създавам списъци и да подчертавам със зелено целите си почти всеки ден, което е необичайно. Отново имам време за четене, филми, есета, дори домашни и учене, както и фотография, която пък доста време ми липсваше, най-вече заради зимата. Особено паметна беше фотосесията за конкурса, който така и не спечелихме, но пък обикалянето по горите беше незабравимо и доста непредвидено. Но велико ^^
А вчера беше невероятно. Нищо особено не се случи, бях си вкъщи, след като си взех бележка от лекарката, но установих, че четенето на терасата е адски приятно. До блока има няколко разцъфнали дървета и ароматът отива право в нашата тераса ^^
А навън гърми (: Явно ще прекарам още един следобед на терасата, този път с яко Флорънс от слушалката и с шума на бурята ^^

photo by petitescargot.

понеделник, 29 март 2010 г.

Пролет..

Второто ново начало, четвърти подред блог. (:
И нямаше как да не отбележа започването на пролетта с някаква промяна. Защото поне при мен, това не е просто смяна на сезоните. Особено пролетта се превърна от най-малко харесван месец в любим (за разлика от зимата, която преди беше фаворит, а сега е на последно място), пък и блогът ми имаше нужда не просто от промяна, а от цялостно заличаване. Обръщам гръб на глупостите, които съм писала там, а хубавите неща ще си ги оставя за спомен (:
И за пръв път от доста време се чувствам добре. И, да, мисля си, че е заради пролетта. И заради плановете, които имам за ваканцията и за юни, юли и август, това лято ще бъде най-великото, убедена съм! (:
Затова честит ми нов блог (в който ще си спестя глупостите, доколкото е възможно) и ще се постарая да пиша по-често в него ^^

photo by MoscaDeMantequilla.