Април

Тоя април беше баси и прекрасният (: Пълна противоположност на предния април.
Има толкова много неща, които искам да кажа, дори да изкрещя, толкова много случки, емоции, събития, повечето неочаквани, говори ми се, вече чак се задушавам от мълчанието, но не мога да го кажа. И няма на кого. Знам, че ще дойде моментът, в който ще го направя, но сега.. сега просто ще се насладя на всичко (: Светът може да бъде изключително красив.
А май ще е... май ще е най-събитийния месец досега (: Очертава се пълна лудница и ще има от всичко по много.. от всичко, за което мога да се сетя.
Ще има и неща, за които никога не бих се сетила. Просто го знам.
А сега просто знам, че ми предстоят невероятни месеци. Аааааа (:
В събота съм на китара, в неделя съм на поляна, другата седмица - каквото ми хрумне ^^ Но няма да се спра. И няма да стоя вкъщи. Ще има много, много живот ^^
Под всякакви форми.
И ще направя неща, които може би никой не е правил.
О, да. Нямам търпение ^^

април = (:

!!!

photo by xshadyblues13x

Лудница.

Уау.
Китара, готини мелодии, оставане до късно след училище с най-неочакваните хора, театър по никое време, литературни анализи, интересни събития, планове за нощни разходки из необичайни места, органична химия, хармонично трептене, преследвачи, луди наематели, спрейове за самозащита, полиция, топка в стомаха, 24 февруари, Едмон Дантес, френско съчинение, Пратчет на английски, контролни, конкурси, награди, билети, немски тираджии, кучета, таралежи, етика, канибали, Германия, стоене до късно през нощта, влюбени момчета, хороскопи, бира, замък, дъжд, почти изпуснат автобус, подаръци, струни, планове, лудница.
Животът ми е интересен.

I need sunshine.

Най-вече в изкуството.
Да, омръзна ми през пролетта да гледам само тъжни меланхолични черно-бели снимки. Фотографията не е изкуство само от естетическа гледна точка - тя изразява чувства, настроения, преживявания, желания. И когато видя, че в девиантАРТ е пълно с мрачни снимки, които са качени в последните 8 часа, ми се губи цялото желание да разглеждам.
И не само това. Винаги когато видя някоя хубава ярка цветна снимка, настроението ми се подобрява поне малко. През пролетта трябва да има точно такива снимки. Дори да са по-меланхолични, важно е да има цвят. Защото без цвят, няма и настроение. Колкото и да са красиви черно-белите снимки, не е сега моментът за тях. Поне не трябва да бъдат чак толкова много. Защото става прекалено еднообразно.
И така де, защо хората обичат изкуството? (това доста често е безсмислен въпрос, но..) Не само, защото е красиво. Може би защото ги докосва по някакъв начин? Влияе им? И когато цялата тази меланхолия от творбата се предаде върху хората, те решават, че ще е добра идея да си пуснат и някоя тъжна песен. И то какво става? Да, може би преувеличавам. Не при всички е така. Но личният опит ме кара в момента да смятам така.
Затова имам нужда от цвят. Имам нужда от повече светлина, енергия, слънце, зеленина, цветя, сапунени балончета, маргаритки, глухарчета. От пролет във всичките нейни аспекти. Най-вече в изкуството. Защото то е от онези малки неща, които ме карат да се усмихвам и да се радвам на това, което имам. Вдъхновяват ме, дават ми стимул. Положителна емоция. И особено сега имам нужда точно от тази енергия, която ми носи изкуството.
И след като зимата свърши и определено има какво да се снима - защо не се сдобием с малко щастие, дори да е под формата на фотография?

Like an old story.

Имам чувството, че част от февруари се повтаря.
Вече от 19 дни животът ми е тотално преобърнат, без да се е случвало нещо конкретно. Просто цветовете от тъмни и бледи, станаха ярки и светли. Не че се опитвам да си обясня тази промяна, но тя определено се отразява върху живота ми. Много настоятелно.
А сега февруарската история се повтаря. Или по-скоро събитията от 23 и 24 февруари. Повтарят се със 100-процентова точност, което е... озадачаващо.
И се чудя дали това в действителност е ярката светлина в дъното на тунела, или е просто поредният влак, който идва да ме премаже.
Ще разбера.

I'm not dead, just floating.
I'm not scared, just changing.

Всичко вървеше толкова спокойно и безсъбитийно, че имах чувството, че трябва да се случи нещо голямо, за да има някакви събития занапред. Само дето това голямо събитие се оказа просто събуждане. В съвсем буквалния смисъл. Легнах си и с това приключи досегашният ми живот. После се събудих съвсем променена.
Такава промяна би трябвало да ме обърка. Но не. Ни най-малко.
Съдбата изведнъж започна да ми предлага много неща. И да ми поднася тези предложения в изцяло словесна форма. Трябва да съм малоумна, за да не се възползвам.
Затова и напоследък дневниците ми се превърнаха от сбито описание на деня, в няколко абзаца разказване на всичките събития.
А аз понякога имам чувството, че не мога да дишам. Не мога да си поема въздух от цялата тази емоция, която напира. Искам да изкрещя, но не го правя, затова тичам колкото ми държат краката. Прекалено много ентусиазъм, прекалено много случки, които мозъкът ми не може да смели веднага. Понякога просто имам чувството, че не мога да повярвам на това, което се случва. И изведнъж ставам много неадекватна. А успокояването трае часове.
Не било толкова трудно човек да повярва в промяната. Просто трябва нещо, което да даде начален тласък на всичко.

Madness.

Чувството е същото като в онези филми, в които накрая се случват безброй неща, които променят хода на събитията. Напрежението е налице, ентусиазмът, свитият на топка стомах. Във всеки един момент имам чувството, че ще се случи нещо голямо. И след минути/часове, то се случва. Животът ми прилича на някаква смесица от последните дни на февруари и тези от края на миналогодишния март, когато планирах няколкото бягства. И ако трябва да съм честна, този път плановете даже надхвърлят границите на разума, които тогава си поставях. Малко по-смели са, отколкото си мислех. Но ако си струва, а то си струва, по дяволите, ще се пусна по течението, без да мисля.
Все пак винаги има брегове отстрани.

photo by junest.

We are pirates!

Не бяхме ходили на строежа от лятото.
А строежът е в една гора. До квартала ми. Изоставен от години - и от години там се събират всякакви компании. Има 3 етажа, мазе и от онези готините тавани, дето до тях се стига със стълби и са точно под покрива.
И така, имаме си строеж. Да ви кажа ли какво друго си имаме? Китари. Соня и Кърт.
Имаме си и дъжд. От онези, пролетните, които ту валят, ту спират, слънцето се показва, колкото да стопли 2 чифта замръзнали ръце, а после дъждъж пак завалява.
Имаме готини акорди, имаме и `Карибски пирати`, любимата мелодия. И три перца.
Имаме музика.
Също и фотография.
Четири часа свирене и правене на снимки, разговори и смях.
Ние имаме всичко това.
Нали, Ив?

photo by musicandphotography.

He's a pirate!

Бяхме 9 човека.
От юни не сме били така.

Mais si tu suis mes doutes et mes voyages,
Compagnon fidèle mais pas trop sage,
I love you, I love you... ^^

От събота до вторник. Разговор. (:
Изясниха ми се много неща, получих ясна представа накъде да поема и дали досега съм взимала правилното решение.
Имаше много музика, книги, шум, тишина, пирати от китарата ми, много снимки, аха, най-сетне пролет, най-сетне имам какво да снимам, защото се съживява (: и филми, откога не съм гледала доброволно толкова филмии.

Si tu comprends mes reves et mes délires,
Ces instants de vie que je respire,
I love you, I love you...

И по средата на всичко това, Троян, вярно, за малко, но пък беше хубаво (:
Хубави три дена.

А пък той е пират ^^

photo by Elundril

Утре..

Отивам на село. Пролетно време там е яко, пък и отдавна не съм ходила. Искам да поснимам и да посвиря, да почета книга и да се позанимавам с химия малко извънучилищно. После ще имам много пролетни снимки, доста добре научена мелодия от Карибски пирати, прочетена книга и стабилни знания ^^ Не е ли яко, а? хD
Пък и ще си видя котето (което явно временно ще спре да съсипва живота на съседите) и ще му се радвам.
Ще боядисвам яйца в събота и това ще е третото ми боядисване за тоя Великден хD
И се оказва, че в неделя съм в Троян, по незнайни причини. Но пък се радвааам! ^^
А баща ми спомена нещо за Стара Загора, ама не смея да се надявам. Но каквото и да е, тая ваканция определено ще е яка. (:

photo by estellamestella.