Най-вече в изкуството.
Да, омръзна ми през пролетта да гледам само тъжни меланхолични черно-бели снимки. Фотографията не е изкуство само от естетическа гледна точка - тя изразява чувства, настроения, преживявания, желания. И когато видя, че в девиантАРТ е пълно с мрачни снимки, които са качени в последните 8 часа, ми се губи цялото желание да разглеждам.
И не само това. Винаги когато видя някоя хубава ярка цветна снимка, настроението ми се подобрява поне малко. През пролетта трябва да има точно такива снимки. Дори да са по-меланхолични, важно е да има цвят. Защото без цвят, няма и настроение. Колкото и да са красиви черно-белите снимки, не е сега моментът за тях. Поне не трябва да бъдат чак толкова много. Защото става прекалено еднообразно.
И така де, защо хората обичат изкуството? (това доста често е безсмислен въпрос, но..) Не само, защото е красиво. Може би защото ги докосва по някакъв начин? Влияе им? И когато цялата тази меланхолия от творбата се предаде върху хората, те решават, че ще е добра идея да си пуснат и някоя тъжна песен. И то какво става? Да, може би преувеличавам. Не при всички е така. Но личният опит ме кара в момента да смятам така.
Затова имам нужда от цвят. Имам нужда от повече светлина, енергия, слънце, зеленина, цветя, сапунени балончета, маргаритки, глухарчета. От пролет във всичките нейни аспекти. Най-вече в изкуството. Защото то е от онези малки неща, които ме карат да се усмихвам и да се радвам на това, което имам. Вдъхновяват ме, дават ми стимул. Положителна емоция. И особено сега имам нужда точно от тази енергия, която ми носи изкуството.
И след като зимата свърши и определено има какво да се снима - защо не се сдобием с малко щастие, дори да е под формата на фотография?
Няма коментари:
Публикуване на коментар